Който няма нужда всеки ден, като ония първосвещеници, да принася жертви първо за своите грехове, после <за греховете на> людете; защото стори това веднъж за винаги, като принесе Себе Си.
Който няма нужда всеки ден, като ония първосвещеници, да принася жертви първо за своите грехове, после за греховете на людете; защото стори това еднаж завинаги, като принесе Себе Си.
Той, за разлика от другите първосвещеници, не е длъжен всеки ден да принася жертви първо за своите грехове, а после и за греховете на народа, защото той извърши това веднъж завинаги, когато принесе в жертва самия себе си.
Който няма нужда като първосвещениците всекидневно да принася жертва първо за Своите грехове, а после и за греховете на народа, защото Той извърши това веднъж завинаги, когато принесе Себе Си в жертва.
Който няма нужда всекидневно, както първосвещениците, да принася жертви първом за Своите грехове, та сетне за греховете на народа, защото Той извърши това веднъж завинаги, като се принесе Сам в жертва.
Който няма нужда всеки ден, като онези първосвещеници, да принася жертви първо за своите грехове, после за греховете на народа; защото направи това веднъж завинаги, като принесе Себе Си.