Add parallel Print Page Options

22 След думите ми вече не разсъждаваха; речта ми капеше върху тях.

23 Очакваха ме като дъжд и отваряха устата си като за късен дъжд.

24 Случваше се, усмихна им се, – те не вярват; и светлината на лицето ми не помрачаваха.

Read full chapter