Add parallel Print Page Options

Човек туря предели на тъмата и грижливо дири камъка в мрак и смъртна сянка.

Изравят рудокопен кладенец в места, дето крак не е стъпял, спускат се на дълбоко, увисват и се клатят далеч от човеците.

Земята, на която жито никне, отвътре е изровена сякаш от огън.

Read full chapter